ПО СЛЕДИТЕ НИ В СОЗОПОЛ

Созопол си е Созопол. И всяко лято там минава по един и същи сценарий: обещаваме си, че ще си легнем рано, да не прекаляваме с коктейлите и че ще хванем изгрева. Е, не изпълнихме нищо, но за сметка на това пак обиколихме любимите ни места.

Из плажовете, морските улички и заведения

Няма да излъжем – обичаме Каваците. Широка ивица, ситен пясък и кристално чиста вода, която през юли е точно толкова топла, че да ти се допие един джин с тоник веднага щом излезеш. И да – има щипалки (малки и нахални), но ако си опънеш хавлията на "Куче & Куче", няма страшно.

Куче & Куче

Tова място ни държа в напрежение цели 5 дни. От сутрин до следобед все нямаше свободно място, или беше резервирано, а ние бяхме твърдо решени да се доберем до чадър и барбарони. И точно когато бяхме на ръба да се откажем… ето ни, на пети ден – слънце, кафе и онзи бургер, заради който си струва човек да чака. И най-хубавото е, че можеш да си на плажа от сутринта, да останеш до залез, и да се чудиш дали въобще ти се прибира.

Exe Beach Bar & July Morning Week

Имахме големи планове. July Morning, изгрев, музика… Три поредни вечери, къде заедно, къде поотделно, обикаляхме бара, срещахме познати. Някои не бяхме виждали от миналото лято, други – от миналата седмица. На последната вечер (голямото "посрещане на слънцето") – естествено, без резервация, но с малко чар и много нахалство успяхме да се наместим. Опашките пред баровете бяха толкова големи, че един непознат ни плати сметката, само и само да му освободим реда. В 5 сутринта единствено облаците бяха на линия, но Exe си струва и без изгрев (понякога).

А какво правихме преди залез? Миди, калмари, сафрид и гледка към морето.

Riviera
Вече втора година подред не изневеряваме на традицията – вечеря в Стария град и миди "Саганаки" в Riviera. Мидите са толкова добри, че разговорите минават на втори план. Всеки само кимва с одобрение и топи с парче хляб в соса. Гледката към морето и лодките наблизо само довършват цялата картинка.

Laguna

А понеже е грехота да вечеряш само на едно място, на следващата вечер се преместихме в Laguna. Там положението е класика – сафрид, пържени картофи със сирене, калмари, скариди и, разбира се, още миди. Морската храна беше толкова много, че накрая вече не знаехме коя чиния за кого беше. Но нали затова е морето – да си прекалим с мидите, а после да се закълнем, че утре сме само на салата.

След толкова морска храна единственото логично беше да се разходим из Стария град. Там, между малките магазини и сергии с гривнички, всяко лято си избираме по нещо. И този път не подминахме любимата ни сергия с ръчно направени гривни – същата, от която си тръгваме с по още една за спомен.

Созопол си е Созопол. Понякога изгрев няма, но винаги има с кого да си допиеш и къде да танцуваш. А ние вече кроим планове за следващото бягство натам.