РОДЕНА ОТ ИСКРА, НОСЕНА КАТО ОГЪН

Започвайки тази статия осъзнавам, че най-трудно се пише, за нещо което обичаш. За човек, който ти е близък. За идея, която си видял как се ражда, расте и се превръща в нещо истинско. Ще започна с кратка история.

Познавам Теди от няколко години. Сега тя веднага ще ме коригира, но имам предвид, че истински я познавам от няколко години. Онова истинското познаване, с разговорите, с тишината, с мечтите и уязвимостта, дойде по-късно. Всъщност двете сме коренно различни, но същевременно доста еднакви. Ако трябва да ни определя – аз съм черното, а тя бялото, аз съм хаос, а тя е светлина. Аз мисля и преживявам на глас. Тя усеща и мълчи, когато думите няма как да обяснят. И всъщност тя има поглед, който вижда отвъд очевидното – в хората, в дрехите и в идеите. И може би точно заради това не се изненадах, когато една вечер ми каза, че иска да създаде нещо свое. Не просто дрехи, а усещане. Думата "брaнд" беше твърде тясна и нищожна за онова, което тя описваше. Говореше за свобода, за сила, за жени, които се изразяват, без да се извиняват. За момичета, които не се побират в рамки и не искат да бъдат "удобни".

Истината е, че всеки един от нас, поне веднъж е бил жертва на хорското мнение. Когато се облечем "прекалено", когато сме "прекалено шумни" или "прекалено различни". Когато вървим срещу течението и ни посъветват да се "успокоим". Когато вместо да се усмихнем учтиво, изберем да замълчим или да кажем истината. Когато сме избрали да не се побираме. Е, аз съм точно от тези хора – говоря, когато трябва да мълча, ядосвам се, викам, чупя, смея се шумно, когато около мен е тихо. Имам татуировки, които не крия, пуша, когато съм тъжна и когато не съм. Има дни, в които се събирам трудно и други, в които се губя нарочно. И точно, защото съм такава – различна и себе си, много често съм обект на критики. Хората искат да ме променят, да ме направят по-удобна, по-предсказуема, по тиха. Някои ме изоставят, други се опитват да ме ограничат. Честно да си кажа, адски ми е писнало някои да се опитва да ме вкара в рамки, в които не се побирам. Дойде момент обаче, в който ясно осъзнах, че в край на сметка, аз не съм тук, за да бъда нечии проект, който е приемлив от обществото. Аз съм тук, за да бъда себе си, с всичките си цветове, с всичките си ръбове и с любимия ми топ Fiya, който символизира всичко това.

Не се крия зад маски и не се съобразявам с очаквания, които ме притискат. Тя е моят знак, моят бунт, моят начин да кажа: "Тук съм, и няма да угодя на никого освен на себе си." Във всяка една от нас гори по една Fiya, която не се огъва под натиска. Аз също имам своите притеснения и много пъти съм се опитвала да се впиша в очакванията на другите - да бъда по-сдържана, по-спокойна, по-учтива. Но с времето разбрах, че това не ме прави по-щастлива, а точно обратното - губя себе си. Така че реших да слушам вътрешния си глас, който ме кара да бъда истинска, дори когато е трудно. В тези моменти на съмнение и борба, когато се сривам, аз имам своята Теди, която ме разбира без думи, която ме събира винаги. Всеки има нужда от Теди в живота си. Ако още не сте открили своята, нека Fiya бъде началото.

Обичайте се, обличайте се и бъдете верни на себе си.

- Петя